malachite

[Reeve..]

Рийв Едлър (Малахит) // 17/62 // демон // Danielle Campbell

Необичайно агресивна, примитивна и жестока. В нетрезво състояние е склонна към буйства и скандали. В живота си се ориентира накъдето духне вятъра. Изкарва се мъченица, а всъщност презира всички, считайки се за център на вселената. Не мени убежденията си, но обича да спори, за да се присмее над опонента и израсне в собствените си очи. От страх може да нападне първа, но когато почувства опасност, се спасява с бягство в своята дупка - мястото, което обича повече от всичко. С удоволствие очерня всички, опитва се да се изкара господарка на положението, като се преструва на силна и уверена. Единственото нещо, от което се интересува е самата себе си. Друг не я интересува. А и защо ли? За нея всички са грозни пъпчасали 'чудовища', които постоянно си врът носа там, където не им е работата. Затова и не ги харесва, гледа да страни от тях.
О, да. Това е малката и глупава Рийв. Сладка на пръв поглед. Прекрасна. Момиченце мечта. Добра в почти всичко, с което се захване, но ... всъщност е едно нищожество сред тази глупава Вселена, в която всички други бяха набутани.
Истината бе, че Малахит никога не изразяваше своя характер. Не и свободно. Той винаги гледаше да се въплъти в кожата на този, който управляваше. Никога не беше себе си. Винаги някой друг. За него този свят беше като една сцена, в която той играеше главната роля. Защо главна? Защото винаги твоята роля е главна. Главна за теб самия, защото ти, в твоя свят, си главният играч. Малахит играеше на своята сцена. Всеки път беше различен, но все още беше в играта и щеше да продължи да бъде, докато в сценария му не се сложеше края на живота му. Тогава щеше да изсценира смъртта си, но засега нея я нямаше. Беше много, ама много далеч.
Сега трябваше да играе Рийв. Трябваше да я изиграе добре, за да заблуди всички и щеше да успее, защото имаше достатъчно опит в това да играе ролите си.

Но нека разкажем малко и за Рийв, която е била единствено дете в семейството и разбира се най - чаканото. След като осъзнали, че с дъщеричката им се случва нещо странно вместо да се опитат да й помогнат те я изпращат при леля й, която много обичала малката Рири и се опитала по всевъзможни начини да й помогне. За жалост обаче не успяла. А какво всъщност й било? Ами изобщо не била добре. Проблемите й били повече психически. Била неориентирана, глупава за много простите неща. А всичко това на повечето им се струвало като голям проблем. За да се отърве от 'товара', който носи пет години, лелята на Рийв изоставя момиченцето само в дома си, с идеята, че ще се върне до няколко дни, но тя така и не се връща. Детето тотално се променя щом разбира, че е било отхвърлено от всичко и всички. Без да губи много излишно време започва да краде, за да се издържа и за щастие никога не я хващат, защото точно това успява да промени и психиката й. Това, че за пръв път трябва да се справя сама. И все пак живее един не чак толкова лош живот. Докато един ден, вече голямо момиче на седемнайсет години, както си върши 'работата', я хващат. По - скоро я хваща един очарователен мъж, в който се влюбва и изглежда, че й той се бе влюбил в нея, но прикритото й щастие било само за няколко секунди, защото този мъж всъщност бил Малахит, на когото му омръзнало да стои в тялото на този глупак, който трябваше да управлява. Бе му омръзнало да бъде глупав. Много добре бе опознал момичето. Бе научил всичко за нея, за да може да стане част от нейния свят. Затова в мига, в който я срещнал, отхвърлил тялото на предишния и се вселил в нейното, където искал да бъде от много време. Не само защото тя била видимо красива, но и имала вълнуващ живот, който доста се доближавал до част от любимите му занимания, а това, че бе изгубила връзка с роднините си му помагало много, защото можел сам да изгради своя нов свят, който да е само и единствено негов.

[Andrew]

Одобрена си, добре дошла и приятно прекарване! ^